70 години от рождението на Владимир Висоцки

Аз не обичам

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

...

снощи за пореден път се отвратих от така наречените НОВИНИ които не са нищо повече от криминална хроника целяща да ни зомбира. на фона на пълното безхаберие обхванало политиците ни и цялатa държава, задръстванията, снега блокирал хиляди хора, и тоталната невъзможност да се справим с една нормална зима наричайки я "бедствие" ни обесняват възможно най-обстойно и с пълни подробности как една "майка" заровила детето си в двора. как съпругът на въпросната се понапил и споделил на приятелите си по чашка тази "малка" тайна. не стига това ами се оказа, че преди няколко години същата е убила и друго свое дете смачквайки главата му с крак. ама нали разбирате ... ей така! с крак! главата! хубаво я намачкала! съседката го обесняваше толкова подробно и цветисто, все едно разказва виц.
страшно е.
побеснях.
отвратих се.
отчаях се.
от новините, от съседката, от майката, от всичко и всички ...
не издържах и смених канала.

Честита Нова Година!