Като вълните на река текът И нямат край човешките желания! Донася ги, отнася ги мигът. И глуха е за тях по своя път съдбата. Отминава ги с мълчание. Защото знае старата съдба, Че още неизпълнила молбата, Човекът втора ще отправи, А първата си може да забрави...
Няма коментари:
Публикуване на коментар